БЕЛИЯТ ГАРВАН
Пред съда на животните
бях изправен на разпит,
аз, тихият гарван,
непослушен, недорасъл и сам.
Бил съм винаги странен,
страхлив и не властен,
срам за цялото ято,
бил съм даже и бял.
Всички грачеха,
пискаха, спореха шумно.
Все ме разпитваха
защо черен не съм.
Аз се усмихвах,
гледах ги умно
и все си повтарях,
че това е само на сън.
Обвиниха ме,
че съм се влюбил
в гълъбица прекрасна –
бяла била и тя.
Е, признах си, даже
смутено проплаках, замолих…
И в този миг
белият гарван умря.
Тогава ятото с грач
се издигна нагоре.
Аз с него бях и крещях,
но летях черен като нощта.
А там някъде долу
гълъбицата тъжно
отрони една истинска
кристално нежна
сълза.

чувството, че си изплакал нечия действителност.
Нормално, е когато си единствен/различен да бъдеш трън в очите на обществото около теб. Завистта, съмненията и интригата са винаги в полезрението на хората около теб.
Е, Вал... аз не съм такъв и винаги съм харесвал твоите публикации!
Хубава събота и неделя!

Не трябва да се страхуваме да бъдем себе си, макар и различни....

Слънчев ден ти желая! :))

ИСКА СЕ МНОГО СИЛА ДА СИ РАЗЛИЧЕН В ЕДНО СТАДО/ЯТО /ТЪЛПА......
/Личен опит/
Поклон пред дарбата ти да докосваш душите, друже.

Даже и трън в очите на някого, трябва да си останем такива каквито сме. Е, аз пък съм си такъв...

"Нека сме различни, само не безлични..." - Така пее Роберта в една от своите песни.

https://www/watch?v=Opu0TmVNlKY

Имаше го слънцето. Наистина беше и малко хладно, но все пак - светло и спокойно! Нямаше гарвани.
И от мен - усмивка!

Понякога жестока сила...

Защо имам усещането, че белият гарван не е умрял, че още е тук? А любовта на един гарван, па макар и бял, към нежна гълъбица, наистина си е проблем - и повод за завист, и причина за агресия. Но всичко губи стойност пред една кристална сълза от очите на гълъбица - тя отмахва всяка чернилка в душата, прави от живота полет, по-лек от гълъбов пух:))))
Много симпатичен гарван! Страхотно, Вал!
Поздрави!

Звучи като басня, защото се отнася за хората.

Това всъщност е краят на една дълга приказка. Не всички приказки имат щастлив край и няма безкрайна приказка. Все пак е хубаво да има приказки и ние понякога да живеем в тях. А когато една приказка свърши ние все пак да погледнем към следващата събота.
Поздрави от Вал! :)))

Зависи от начина на прочитане и разбирането.

приказка.
Харесва ми БЕЛИЯТ ГАРВАН. В него има от всеки нас по нещо.
И дългите приказки свършват ... И няма приказки без край ...
Тогава се появяват красиви стихове като този - с бял гарван и кристална сълза на гълъбица.
Поздрави, Вал!

На това място все още ме задържа присъствието на хора, които умеят да четат и, което е по-важно, да разбират написаното. Ти си една от тези светли и позитивни хора, за което ти благодаря.
Поздрави от Вал!

"Пред съда на животните..."
Оттук нататък всичко е ясно. Важното е да имаш смелостта и майсторството да го напишеш.
Браво, Вальо!
П и е р

Точно в десятката!
Благодаря ти, приятелю!