Постинг
20.02.2016 07:49 -
Закъснял монолог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 4156 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 20.02.2016 21:40
Прочетен: 4156 Коментари: 10 Гласове:
30
Последна промяна: 20.02.2016 21:40
ЗАКЪСНЯЛ МОНОЛОГ
За връщане назад е късно.
Закъснях, пропилях...
Дали оцелях?
Няма кой да ме чака.
Последният странник
ми махна с ръка и отмина.
Накъде ли замина?
Ами не знам, ето така -
закъснях да го попитам,
но все пак ми махна с ръка...
А как е студено и мрачно.
Звездите и те закъсняха, здрач е.
Замълчаха, избледняха и спряха,
изморени в своята безнадеждност.
За какво ли спряха
и за какво ли да бързат?
Искра ли все още да търсят?
След като ние закъсняхме
да си кажем, че се обичаме...
За връщане назад е късно!
За връщане назад е късно.
Закъснях, пропилях...
Дали оцелях?
Няма кой да ме чака.
Последният странник
ми махна с ръка и отмина.
Накъде ли замина?
Ами не знам, ето така -
закъснях да го попитам,
но все пак ми махна с ръка...
А как е студено и мрачно.
Звездите и те закъсняха, здрач е.
Замълчаха, избледняха и спряха,
изморени в своята безнадеждност.
За какво ли спряха
и за какво ли да бързат?
Искра ли все още да търсят?
След като ние закъсняхме
да си кажем, че се обичаме...
За връщане назад е късно!
Футбол: Загина фен на Парма, срещите в С...
Денят на голямото мълчание
Днешно настроение след вчерашното мълчан...
Денят на голямото мълчание
Днешно настроение след вчерашното мълчан...
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
Обръщайки поглед назад...
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Обръщайки поглед назад...
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
за тези неща времето е вечно, докато все още очите ни материализират заобикалящият ни свят!
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
цитирайЛюбовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
aip55 написа:
за тези неща времето е вечно, докато все още очите ни материализират заобикалящият ни свят!
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
Любовтта е стихията, която ни дава надежда за по добър живот! Поздрав Вал...
Не отричам твоите думи. Точно така е, но явно четем различно...
Поздрави!
Не си сам, Вальо! И аз закъснях да прочета това зряло твое стихотворение.
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
цитирайДали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
pvdaskalov написа:
Не си сам, Вальо! И аз закъснях да прочета това зряло твое стихотворение.
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
Дали съм снощен, не знам, но докато го четях на глас пред съпругата ми, то ми звучеше като песен. И тя го хареса... и навярно ще чака да се пресрамя и да й кажа, не, а да й казвам по-често съкровените думи.
Бъди здрав и все тъй поетичен в настъпилата ни ранна Пролет!
П и е р
Не бях сигурен дали това написаното от мен ще бъде разбрано правилно. И като че ли така се получи. Това пролича от липсата на коментари. Но както и да е... За мен писането не е само веселие, каламбури, любовни излияния, но понякога и тъжна реалност. Пиер, разбира се, е схванал отдавна начина ми на мислене и на писане. И именно за това му благодаря. За написано от мен нещо да бъде прочетено на глас и разбрано е достатъчно. Аз си мисля за есен и залез, Пиер ми говори за Пролет. Ми, тъй де - той вече води с 1:0 !
Огромното уважение от Вальо си го имаш!
Трудно е да уловиш мига, а когато го изпуснеш е необратимо.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
цитирайТова се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
Гняв, разочарование, чувство за самотност - мисля, че това е само на повърхността. Прозира зрелостта на човека на даден етап от живота си да спре, да се огледа, да осмисли преживяваното, да остойности направеното, да погледне смело в очите съмненията, притесненията, непостигнатото - и да продължи нататък. Монолог на мъдростта. И не е закъснял - напротив, сега му е времето... да разискри наново звездите, да върне късния минувач в пътя ти, да сътвори нова любовна магия с най-нежни думи!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
цитирайСтиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
troia написа:
Трудно е да уловиш мига, а когато го изпуснеш е необратимо.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
Това се чувства често в живота, но след време правим равносметка на пропуснатото.
Хубаво стихотворение, макар и тъжно.
Да уловиш мига и да го изпуснеш, или въобще да не го забележиш. Толкова често се случва, че вече никой не се пита дали е необратимо. Чувство, тъга, изпускане - за миг, без даже и да го докоснеш. Тъжна равносметка, или необратимост на спомена? Панаир на суетата и все пак ЖИВОТ!
donchevav написа:
Гняв, разочарование, чувство за самотност - мисля, че това е само на повърхността. Прозира зрелостта на човека на даден етап от живота си да спре, да се огледа, да осмисли преживяваното, да остойности направеното, да погледне смело в очите съмненията, притесненията, непостигнатото - и да продължи нататък. Монолог на мъдростта. И не е закъснял - напротив, сега му е времето... да разискри наново звездите, да върне късния минувач в пътя ти, да сътвори нова любовна магия с най-нежни думи!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
Стиховете ти ми харесаха – смела, по човешки топла, докосваща изповед! Поздрави, Вал!
да ти разкрия как може да бъде написан подобен стих. Събираш в шепите си всички думи, които те вълнуват в момента. Разтърсваш внимателно шепите си в съзерцание на споходилите те чувства. В един миг разтваряш дланите си и оставяш думите да полетят из вселената. Те бавно ще се отронят на земята и ще намерят своето място. Точно там, където могат да бъдат прочетени и най-важното, разбрани...
Опитай, ти можеш. Ще се получи! :)
Истинско, чувствено........докосва
цитирайastrojozi19 написа:
Истинско, чувствено........докосва
Радвам се, че ти е харесало!
Поздрави от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол