Думи, ала носят послания... Привет!

За съжаление много говорим, да…и много мислим. И много се страхуваме, и притесняваме, и съжаляваме….от всичко по много. А ни трябва нещо толкова малко - онова сребърно ръженче на спомена – да разрови пепелта –да лумне огънят отново…
Хубави стихове, Вал, стоплящи! А думите – прав си – те само хвърлят нови пластове пепел…Да разровим думите! Поздрави!

Думите - електролитът , в който прехвърчат енергии...

Думите - в тях е скрита искрата, с тях може да стигнеш далече, толкова далече , че да ти дадат РЕАЛНО щастие. Понякога имаш само думите...

Поздрави !

Да, послания! И то какви послания! Но дали ще бъдат чути?

За какъв електролит ми споменаваш? Откакто ме изпрати в ъгъла, аз с повишено внимание чета твоите анализи. Ами да ти кажа, не мога да съм съгласен с много от твоите заключения. Искра не може да бъде скрита в думи. Тя никога и по никакъв начин може да бъде скрита. Тя винаги означава нещо. Ако има вяра от една мъничка искра може наистина да лумне пожар. А думите никога не могат да ти донесат РЕАЛНО щастие. Нужно е докосване, нужна е мисъл, нужно е един ритъм на две сърца. Всичко останало е една илюзия. Но ти продължавай да анализираш Вал. Може пък и да успееш.
С повишено уважение: Вал!

Не се упреквай, че говориш много. Ти не говориш много. Ти говориш по особено странен начин. И това не е лошо. Ти ми предложи нещо интерсно. Да поразровим думите. Ами да опитаме. Но... ето го това НО. Ами новите пластове пепел!? Не е ли по-добре замълчаване, разбиране и накрая само едно докосване. И ако има нещо истинско ще стане, сигурен съм, че ще стане!
Благодаря, приятелко, благодаря!

Твоята истина не е универсална, нали не искаш в коментарите си да сме един хармоничен хор на няколко гласа?

Не позволяваш ли да пречупим фантазиите си през твоята истина и да стане пъстроцветно тук?

"...продължавай да анализираш Вал." - а аз си мислех, че ни провокираш, да разсъждаваме и открием други възможни нечии истини - индивидуални както живота на всеки от нас.

Думите не дават пълно щастие, но когато думите разтуптяват сърцето, лицето сияе - това също е реално щастие.

С най-добри чувства!

Всеки при мен може да изразява каквото си иска свое лично мнение. Но не желая и да провокирам. Написаното от мен в никакъв случай не цели някаква провокация. То си има цел и се надявам, че ще бъде разбрана.
Поздрави от Вал!

... но искаш или не искаш, умишлено или интуитивно, ти все по-плътно се приближаваш до това определение на творбите ти. Много ми се иска да се ядосаш на моя коментар.
Поздрави!
П и е р

Но всяко мое ядосване много бързо ми минава. Моето мнение, че в този земен живот няма нещо, което да се нарече "съвършенство". Даже и в поезията. И тъй като аз вече знам, че разбираш от поезия - "бял стих", рима, ямб, хорей, амфибрахий, ударени гласни, ритмика и т.н. - ще те помоля да завършиш едно изречение. Представи си, че правиш анализ и казваш: "...Написаното от Вал е само един плах опит за написване на ............" Ами завърши изречението. Сигурен съм, че можеш да го направиш.
Поззрави!
Вал.

В самотата и угасналият огън няма живот......

Не случайно написаното носи това заглавие. За съжаление е точно така!

Що да не мога, Вальо? Мога. Но тъй и тъй ме връщаш в първо отделение, да беше съставил и списък от подходящи думички - да си избера някоя от тях като най-прилягаща. Преди да си напиша домашната работа, първо искам да ти кажа, че изброените термини са, да речем, от теорията на поетическото творчество. Т.е., може да се направи програма и със сигурност някой робот ще я изпълни, защото това е само инструментариум. Няма поезия без сърце и нови идеи или поглед към света под нов ракурс... Сега - към задачата. Трябва да допълня изречението, сякаш АЗ правя анализ. Но не си прав, Вальо. Анализът си направил ти, а искаш да излезе от мое име. Нима не се интересуваш от моето мнение? Задачата към мен трябваше да формулираш така: "Написаното от Вал стихотворение е един ................опит за ......" Следователно оставам без написано домашно, тъй като не споделям, че стихотворението е "плах опит". Творбата е представител на една зряла поезия и се приближава до своята съвършена реализация.
Вчера след обед изслушах и изгледах от Миланската скала целия реквием на Верди. Истинско съвършенство! Особено изпълнението на двете солистки Елина Гаранча (латвийка от Рига) и Аня Хартерос (баща грък, майка германка). Красота!
Човечеството винаги ще определя своите върхови постижения като съвършени, докато не бъдат надминати. За някои произведения на изкуството и литературата - ще има да почакаме да бъдат създадени по-съвършени... Тъй че, Вальо, категорично отхвърлям твоето мнение, „че в този земен живот няма нещо, което да се нарече "съвършенство".
Не разбирам защо си тъй песимистично настроен. Да, има много грозотия и пепеляк около нас, но съвършеното блещука като звездица и трябва да му се радваме, да го величаем и опазим в бъдното като безценно човешко достижение. „Излел е Делю Хайдутин”, която литна в Космоса, не е ли съвършенство?
Поздрави от твоя неизменен приятел П и е р.

Точно това и потърсих. Един прекрасен и смислен диалог, един от тези, които са все по-редки по тези места. Напълно споделям всички твои думи, всички твои разсъждения. Понякога Вал е такъв. Поставя уловки. Но ти не се улови и точно отговори на ключовото многоточие. Отговори с едно много точно многоточие. Поздравявам те. Добави и нещо повече. Разсъждения за съвършенството. Не мога да не се съглася с твоите примери. Обаче мога да добавя още нещо. Как може Вал да твърди, че няма съвършенство? А какво е самият ЧОВЕК ? Ами неговият стремеж? "Човечеството винаги ще определя своите върхови постижения като съвършени, докато не бъдат надминати." - това са твои думи. С тях всъщност казваш всичко. Така както Висоцки казва в едно свое стихотворение: "Най-желани са тези върхове, които не са изкачени!" Има само едно мъничко нещо, в което грешиш. Вальо никога не е бил песимист. Нищо, че понякога така изглежда.
Благодаря, Пиер, благодаря приятелю!
С искрено уважение: Вал.

и надежда за искра.... и не е за съжаление(?)

Имам един такъв стих:
"...светът се губи често от неказани думи"
http://eliana.blog.bg/zabavlenie/2013/05/19/za-dumite.1111961

Това е моят прочит,Вальо :)

В твоя прочит много ми харесва усмивката! Бих поизменил малко твоя стих. Бих казал: Светът се губи често от неразбрани думи. А дали има огън без изгаряне?
Поздрави от Вал!

Да пепел е дума една, за толкова скъпи изгорели неща, докато ние самите станем на пепел...
Малко гневно и красиво се ровим в пепелта... всеки път, изгубвайки и любовта...

Въпросът е да продължим ли да се ровим гневно или да престанем...