Прочетен: 4913 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2015 08:22
ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦ И ОГЛЕДАЛО - 3
Бавно отворих очи. Парещата болка в слабините ми си беше отишла. Изплувах от пустотата на бездната и постепенно лицата около мен приеха нормалните си очертания. Първото нещо, което съзрях бяха две ослепителни красавици. Те се бяха надвесили над мен и си шепнеха нещо. Едната беше висока, с черни коси и пронизващи маслинено черни очи. Беше облечена в дълга черна рокля, впита в разкошното й тяло. Лявото и бедро беше голо под огромната цепка на роклята. Усетих отново леко напрежение в слабините си. Вероятно действието на хапчетата все още не беше преминало. В съзнанието ми изплува споменът за страстни целувки, които, като че ли не ми се бяха присънили. Досетих се коя е. Тя беше моята нова приятелка, която ми беше препоръчала проклетите хапчета. А другата беше едно лъчезарно русо ангелче, миньонче с руси коси и сини очи. Всъщност очите и на двете бяха насълзени. В първия момент не осъзнах къде се намирам и защо съм заобиколен от толкова много личности. Намирах се в приемната голяма зала. Бях полегнал на обширно ложе и покрай мен се тълпяха дами, които ме зяпаха с ококорени очи. Залата беше препълнена със знатни особи и много герои – знайни и незнайни от всички краища на света. Сториха ми се страшно развълнувани. Защо ли се радваха толкова много? Надигнах се и това предизвика аплодисменти сред присъстващите. Тогава дочух и какво си шепнеха двете дами. И двете бяха единодушни:
- Трябва да разбие огледалото, трябва!
Бях вече свикнал да се съветвам с огледалото и тези техни разсъждения ме изненадаха. Нещо в мен говореше, че трябва да ги послушам. Изправих се и олюлявайки се изправих неуверено пред огледалото. В блестящата повърхност съзрях едно измъчено лице, а юмрукът ми сам се изпъна и прасна лицето пред себе си. Огледалото се разби на хиляди парченца и в същия миг остра болка преряза лявото ми око. Разтърках окото си и се огледах наоколо. Всичко в залата се беше променило. До преди малко всички посетители се заливаха в радост, приветстваха ме и изглеждаха щастливи. Сега се бяха променили до неузнаваемост. Вече ми изглеждаха мрачни, уродливи и противни. Какво се беше случило? Светлината беше изчезнала, всичко се обви в мъгла. Усетих, че мразя, мразя истински. Бях готов да разрушавам. Даже посегнах да прасна едно дървено човече с изненадващо дълъг нос, което имаше дързостта да се мотае в краката ми. Човечето отскочи и изпищя:
- Let the Sunshine In!
Побеснях. В този миг усетих докосването. Обърнах се и видях феичката. Онази малка феичка от Старата гора, същата, която преподаваше в горското училище. Тя се усмихваше и беше както преди лъчезарна и светла, същата, както я помнех от приказките на Разказвача на приказки. Водеше със себе си един възрастен, прегърбен човечец. И него познах. Беше доктор Га. Той пък лекуваше животинките в Старата гора. Прегърбен, вече остарял, но със същия си клюнообразен нос и вдъхваща доверие усмивка. Феичката прошепна:
- Успокой се, принце мой, отпусни се. Докторът ще се погрижи за теб. Ще ти помогне.
Оставих се да бъда отведен до ложето. Там полегнах, а доктор Га се наведе над мен и замърмори:
- Знам какво се е случило. То винаги така се случва, но ще се оправиш. Когато се разбиват тези проклети огледала винаги се случват беди. Ето, едно малко парченце се е вмъкнало в окото ти и цялото добро в теб се е подчинило на злото. Но не се страхувай. Ти все още си добър. Аз ще извадя проклетото парченце.
Доктор Га забърника в окото ми като не преставаше да мърмори:
- Е, излизай де, ти нямаш място на това място! Хайде, хайде, бързо излизай...
Намесата на доктора се проточи цяла вечност. Не ме болеше, никак не ме болеше. Беснеенето си отиваше. Спокойствието се връщаше. А когато отново долових светлината, аз вече знаех, че парченцето е извадено.
Когато се изправих сред новите аплодисменти на присъстващите аз отново потърсих с поглед двете красавици. Съзрях ги, но те вече си отиваха. И двете бяха весели, смееха се като най-добри приятелки и припкаха да се измъкнат от двореца. Може би бързаха за да яхнат паркираните в двора метли. Не знам, но повече не ги видях. Потърсих и феичката. Но нея не можах да съзря. Нямаше го и докторът. Може би и двамата се бяха върнали в Старата гора. Та тя все още съществуваше. Вече се беше появило ново поколение и то трябваше да бъде обучавано, а вече възрастните обитатели имаха нужда от квалифицирана лечебна помощ.
А аз отново бях сам.
Изправих се и промълвих.
- Да, аз наистина пак съм сам...
И в този миг едно от парченцата на разбитото огледало, скрило се някъде в ъгъла, изкрещя пронизително:
- Трябва да се провери!
От "Приказките на Вал"
Чак сега намерих време да отговоря на твоя коментар. Радват ме твоите разсъждения. Разсъждения за доброто и злото, за магията и благословията, за всичко, което се случва в тази шашава приказка. Всъщност това е една приказка от приказки. Някои от по-старите блогери вероятно си спомнят за Старата гора и нейните обитатели. А пък и стари и млади са чели прекрасните приказки чиито герои се мотаят из тази измислица и се чудят какво все пак четат. А дали е измислица... Е, това вече наистина трябва да се провери!
Много усмивки и поздрави за теб и за всички, които са разбрали какво Вал иска да каже. А успял ли е? Тук вече няма да попитаме огледалото, а можем напълно да се доверим на мнението на Бен. :)))
Приказките ти наистина се четат на един дъх...
Много идеи си искал да внушиш и това триизмерно представяне на героите,събитията , чувствата и особено прескачанията във времето-са очарователни!
Злото винаги завладява по-лесно съществата-дори били те принцове или любители на петдесетте нюанса сиво...призмите пречупват по различен начин дължината на чувствата!
Доброто се бори винаги и дори печелещо понякога само битката-то е носител на най-важното Любовта,а за нея не са нужни никакви огледала,защото най-хубавите са тези в очите на любимите ни същества,или ако те вече са отпътували в другото измерение-то това са нашите очи,помнещи и светещи!
Благодаря ти,момче!:)
Приказките ти наистина се четат на един дъх...
Много идеи си искал да внушиш и това триизмерно представяне на героите,събитията , чувствата и особено прескачанията във времето-са очарователни!
Злото винаги завладява по-лесно съществата-дори били те принцове или любители на петдесетте нюанса сиво...призмите пречупват по различен начин дължината на чувствата!
Доброто се бори винаги и дори печелещо понякога само битката-то е носител на най-важното Любовта,а за нея не са нужни никакви огледала,защото най-хубавите са тези в очите на любимите ни същества,или ако те вече са отпътували в другото измерение-то това са нашите очи,помнещи и светещи!
Благодаря ти,момче!:)
Знаеш какво представлява огледалото за мен, нали? Знаеш и на какво е израз огледалото. Е, тогава можеш да си отговориш на всички въпроси. И още нещо - Огледалото никога не лъже!!!
Благодаря, момиче! :)