ЛУДИ КОНЕ
Буйни коне във луди посоки,
диви коне в мене се блъскат.
Ту се спущат в бездни дълбоки,
ту към небесата политат.

Гордо развели вихрени гриви,
без юзди бягат из моето време.
Все препускат из дните ми сиви.
Кога ли ще мога духът им да взема?

Под копитата чаткат ненаписани рими.
Светли мечти по небосвода чертаят.
Времето спира и необозримо,
отново в незабравен спомен ридаят.

Тя си отиде, а те продължават,
явно напомнят нещо да помня.
Трябва ли да съжалявам
за времето, което вече го няма?

А може би трябва да се прощава?
И затова ли са тъй диви?
Знам, че трябва и аз да поискам,
а конете препускат с вихрени гриви...

Предполагам, подобни вихрени коне препускат у всекиго…И са различни във всяка душа…Тук долавям мъка, болка, разочарование, гняв– сигурно букетът е още по-пъстър – Тя си е тръгнала…
А може би трябва да се прощава?
И затова ли са тъй диви?
Знам, че трябва и аз да поискам,
а конете препускат с вихрени гриви...
Да, прошка трябва…но първо на себе си трябва да простим, своите дълбаещи мисли „за времето, което вече го няма”, да укротим. .. Ако го сторим, и вихрените коне на лошите чувства, които тъпчат с копита светлите, „ненаписани рими” на сърцето, ще отлетят.
Хубави метафори! Поздрави, скъпи Вал!

Стихът е прекрасен!!!
Б.

Винаги напомнят нещо да помним!
Не се опитвай да ги укротиш, само може малко да се поуспокоят....:):)
Поздрави.Чета те с удоволствие.

Прекрасно, разбираемо, близо до всеки по своему!

Твоите диви коне ме грабнаха и вихренно ме поведоха в твоя пъстър свят! Усещам, че се откъсвам от земното привличане , очарована от дивото в конете.

За мен е важно точно това- автора майсторски да хвърли "камъче" в душите ни и да ги "разплиска", зареждайки ги с животворна, положителна енергия!

Хабаво е!

А за прошката - тя е само едно тихо премирение, носи ни горчива, тиха тъга, но не е разковниче да върне предишната емоция, тя е смъртно ранена. Забрави! Огледай се и ще видиш, че някой до теб те гледа очаквайки твоето внимание. Може и да не е така, но това е хубавото на тези твои словестни ребуси - всеки има право, а истината е все така далече...

Хубав ден!

Поздрави от bliz !

В никакъв случай .... под една или друга форма се връщат ,
понякога са по-силни и пълни ... дните :)
Поздравления!

http://ivoki.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/02/08/niama-kletka-3a-dushi.1336497

Но защо си помисли, че тези луди коне са коне на лошите чувства? И защо трябва да отлетят? А за прошката си много права. Но е много трудно, повярвай ми...
Вал те поздравява!

Поздравления и за теб!

Поздрави !

Не е лесно да бъдат укротени пустите коне. И никога няма да бъдат укротени. Поуспокоени или не те все ще си препускат!

Толкова много неща си написала. Неща, които прочетох по няколко пъти. Мой пъстър свят, хвърлено камъче в душа, разплискване и зареждане с енергия, словесни ребуси - все неща, върху които трябва да се замислим. И за прошката също може много да се коментира. И накрая нещо наистина вярно: "а истината е все така далече..." Всъщност това стихче е един ремейк, а също така и опит за отговор на един въпрос. :)

Поздрави от Вал.

Чувствата могат да бъдат толкова диви и луди...
Някои от тях са скрити в сърцето ни...те винаги остават!
Други са неизказани...но те политат като птиците и се виждат само от виждащите...

Дали едното,или другото чувство ще надделее-това зависи от силата им и от мъдростта на носещият ги!
Поздрави,приятелю!!!
Прекрасен рикошет е стиха ти!:))

С този коментар ми припомни една велика песен на Едит Пиаф - "За нищо не съжалявам".
Благодаря! Поздрави от Вал!

Конят се свързва с любовта, той е страстен, свободен, динамичен, напорист.... Всяка стихия може да бъде укротена! Ти имаш очи и сърце за това. Усмивки!

Поздрави от Вал!

Радвам се, че ти е харесало.
Приеми и моите поздрави!
С уважение: Вал!

Трябва да бъдем виждащи, нали? Е, може и да не сме толкова мъдри.
Благодаря, приятелко!

Има нещо, което не може да бъде укротено. И то не трябва да бъде укротено. То трябва да си остане стихия!
Поздрави от Вал!

Буйни коне, хубави и вихрени! С такива чувства сме живи!
Поздрав, Вал!

Благодаря за твоето появяване при мен, за прочита и за коментара.
Поздрави и от Вал!

Освен основната идея и цялостното въздействие на творбата, бих искал да подчертая няколко прекрасни попадения:
"Буйни коне във луди посоки,
диви коне в мене се блъскат.
...
без юзди бягат из моето време
....
Под копитата чаткат ненаписани рими.
...
явно напомнят нещо да помня."
Поздрави!
П и е р

Та ти си подчертал почти цялото произведение! :)
Знам, че и твоите коне продължават да препускат и това не е лошо. Нека си препускат на воля. А тези, които се опитват да ги спрат просто няма да успеят! Едно голямо БЛАГОДАРЯ !

ЛУДИ КОНЕ- най български животни, оставени днес в ръце на цигани...

Благодаря, че ме посети и прочете!