Вяра, Надежда и Любов....и майка им София! Ти си в ролята на тази майка, приятелю Вал. И това, което е родило твоето тънко поетическо перо, е наистина много мъдро. Заболя ме от тъжните срещи на твоя герой с хорската неблагодарност и жестокост - сякаш видях нашите родители, цял живот в преносния и в прекия смисъл били буците на народната нива, сели надежда в прави лехи, сели и раздавали - не спастрили нищо за себе си - видях ги днес, изоставени от ония, за които са дали здравето и силите си - гладни, нещастни и тъжни, на опашки пред пощенските клонове за мизерната пенсийка....Да, любов ни трябва, зрънце любов, за да засеем пак лехите с надежда. И вяра, че това ще се случи, че оня мъдрец вълшебник съществува...Май последното ни е в най-голям дефицит! Но...в приказките всичко завършва щастливо, щастливо и поучително завършва и твоята басня. Благодаря ти за кристалното късче мъдрост, обич и красота, което си ни подарил в тази мъглива есенна сутрин, скъпи Вал! Да бъде слънчев и изпълнен с любов и вяра денят ти!

Раздавачът на надежди е самотник, наистина само обич може да му даде силно рамо, за да продължи. Понякога светлината не ни достига и когато ни стане тъмно.... Поздрави!

човек да живее с надежда, и е съпричастен към духовния живот. Знаеш, че няма скрити неща и не може да лъже, защото ще бъде разобличен рано или късно. Важно е човек да чувства, че не всичко е в неговата власт, и че в най-трудния момент може да се надява на надеждата му, за зрънцето любов.

Доста ме размисли твоят обширен коментар. Нека оставим настрана хвалебствията за моята скромна поетична личност. Понякога има нещо странно в моите мисли и разсъждения и те изненадващо се преплитат с някои появяващи се драсканици. В случая, това, което според теб се е получило прекрасно, е нещо, което е написано преди време. Имаше на времето един човек, който копаеше лехата с надежда. Имаше и един мъдрец, но тогава неговите думи бяха малко по-различни. Или пък бяха неразбрани. А най-странното е, че поводът да потърся написаното и отново да препрочета думите на мъдреца беше една дълга и най-важното тъжна опашка от наши родители пред малък пощенски клон. А твоят коментар никак не ме изненада, много ми допадна и хареса, за което ти благодаря. От сутринта очаквах денят да се проясни, но той си остана мъглив и тъжен...
Поздрави от Вал!

А всъщност колко малко е нужно - един поглед, една усмивка, една добра дума и мъничко истинска обич!
Поздрави!

Прекрасен постинг. Възхищавам ти се ! Всеки път бъркаш в душата ми. Понякога е болезнено, друг път е катарзис, но винаги ти благодаря.
Дано , някой си спомни, че клипчето е по стихо на Джани Рудари.....

Нормално е всеки от нас да живее с надежда. Даже и пълните атеисти, като теб например, също е нормално да вярват. Но не е нормално това, което става около нас в тези мътни времена. Човек не е създаден, за да страда, човек е създаден да обича и да се радва.
Поздрави от Вал!

никак не искам да те боли заради мои някакви думи. Подобни неща не би трябвало да ни нажаляват. Все пак сме живи и надеждата е жива. А стихчето наистина е на онзи велик италиански детски вълшебник, който помня от дете!
Поздрави от Вал, с уважение!

Твоите публикации, не са "някакви думи" !!! Те винаги са с голяма стойност и за това предизвикват емоции..... Колко хора го умеят ???

При теб е надежда и обич! Благодаря!

Благодаря!

Радвам се, че ти харесва при мен!
Аз също благодаря за топлите думи!

Надежда и любов всичко което ни трябва и аз съм така всеки утешавам а мен няма кой дано срещна истинската любов.Прекрасно е.

Едно зрънце любов,дадено от Мъдрецът и носещо Божиите слова!То е истината...то е словото...то е Надеждата,то би поникнало и там,където няма почва,но има Любов,там където има желание да бъдат спасени хората!
Чудесно е,Вал!

Поздравления!

Ами ако наоколо не се намират мъдреци?Да се раздаваш до последно е рискована проява на наивитет. За да оцелее човек, за да има възможност да отдаде сърцето си на любов и доброта, все пак се налага да бъде и мъъъъничко егоист. Не може само да обичаме хората...и природата...и красотата във всичките й проявления, налага се да обичаме поне мъничко и себе си. Съвсем мъничко, колкото да се сетим да запазим едно зрънце надежда И ЗА СЕБЕ СИ.
.........................
Поздрави, Вал. За кой ли път, постингът ти съдържа дълбока философия, поднесена по непринуден начин.

Вярвай и ще срещнеш! Ще срещнеш този, който ще протегне ръка, ще те докосне и ще те целуне... А да утешаваш е нещо велико. Обаче не ти го пожелавам, пожелавам ти да бъдеш обичана истински!

"Там където има желание да бъдат спасени хората!"
Благодаря ти за него!

Много бих спорил с теб относно твоя коментар, но нещо не ми се иска да го правя. Мъдреци колкото искаш - и под път и над път. Ама нека внимателно погледнем какво правят, какво дават и какво вземат. А зрънцето, което ти подават какво е точно? Не е ли генно модифицирано? Дали наистина е последно? Нека да не е, но ако е последно, аз бих го отстъпил на този, който истински обичам. Аз знам, че би трябвало малко да сме егоисти, но тъй като не мога да бъда такъв, аз се радвам някой да ме обича, а ние всички сме обичани от Този, който доказа, че не е егоист. Надявам се, че ме разбираш!
Усмихвам ти се и те поздравявам!

Когато си посеем надежда в сърцето, няма да останем без зрънце никога. А когато сърцето ни тупти от любов - тогава фонтан от зрънца се разпръсква за посев :)
Така си мисля аз, Вал.
Много, много ми хареса! Истинско и мъдро, и отново леко тъжно.

Аз никак не искам да звучи тъжно. Пък даже не е и мъдро. Една простичка истина. И тя е - надявай се и обичай. Брей, как само си го описала - фонтан от зрънца разпръснати за посев! Веднага асоциирам със следното: Измокрен до кости с надежда. Експлозия от любов. Но това е прекрасно!
Така си мисля аз, Бени!

Създал си чудесно, мъдро творение...

Радвам се, че ти е харесало. Благодаря за отзива!
Поздрави от Вал!

кристалното късче поетическа мъдрост... и поздрав
за теб..

Раядвам се ,че ме посети и ти хареса написаното!
Благодаря!