Прочетен: 7000 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2014 08:57
ИЗБОРЪТ
Здравейте, приятели. Отново е събота. За мен – ден за поезия. През отминалата седмица получих доста упреци за моята „Тъга”. Много мои читатели и приятели ме посъветваха, че не е нужно да има тъга във всеки един от нас. Аз, разбира се, им отговорих, че една тъга може да бъде прекрасна, но се замислих, замислих се умно. Реших да ви покажа нещо не толкова тъжно, а обратно – весело, жизнерадостно, нещо светло и обляно в слънчева светлина. Зарових се в моите объркани мисли и прашни архиви и се натъкнах на едно прекрасно стихче, забравено някъде там между купищата драсканици. Това стихче не е мое. То е написано и изпято от един истински поет – Булат Окуджава и се нарича „Песничка за хартиеното войниче”. Прочетох го няколко пъти и чак тогава се усетих защо съм го запазил. И причината е ИЗБОРЪТ. Всеки на този свят има право да направи своя избор. Какъв да бъда, какъв да си остане, трябва ли да се променя, с една дума – всеки има право на избор. Лично за мен аз съм се опитвал да търся отговори в няколко направления: Лош ли да си остана? Да стана ли добър? Да се опитвам ли да стана по-добър или да се превърна в егоист? А аз, когато съм се докоснал до това стихче, съм направил своя избор. Вероятно бих искал да си остана едно хартиено войниче! Не бъркайте хартиеното войниче с оловното войниче на Андерсен. Между тях има само една прилика. И тя е, че и двете войничета имат сърце. Оловното войниче се стопява в огъня и от него остава само едно все още обичащо и вярно оловно сърце. А от тази капка олово може да се излее ново човече. И тогава приказката ще продължи. А от изгарящото хартиено войниче остава пепел, която ще се слее с Вселената… Но има поверие, че във всяка пепел останала от истински огън, ако се разрови, непременно ще се открие все още тлееща искра. И ако тази искра се раздуха с много обич ще лумне огън, истински огън. Ето това е!
ПЕСНИЧКА ЗА ХАРТИЕНОТО ВОЙНИЧЕСамо съдбата си избра -
да стреля и да тича
едно войниче за игра,
хартиено войниче.
То мислеше, че е храбрец,
че пушка му приляга,
а пък висеше на конец,
хартиено войниче.
То би се жертвало за вас,
защото ви обича,
а ний се смеехме на глас,
хартиено войниче.
То ваша тайна ни една
не чу да се изрича...
А мигар имаше вина,
хартиено войниче.
На щурм готово да върви
и в бой да се увлича,
забрави то, че е, уви
хартиено войниче.
Ще победим ли? Сто на сто!
И в огъня изтича
и там на пепел стана то,
хартиено войниче.
Можеш да си полезен и без да ставаш на пепел. Важното е да вземещ правилното решение какво да направиш с пушката - дали да стреляш с нея или да използваш една обикновена хартиена лодка, за да достигнеш до хората.
Но затова съществува изборът. Може пък да решим да не сме добри и според твоите думи, да не ни боли и да не скърбим. Защо пък е задължително да се тича към огъня?
Но затова съществува изборът. Може пък да решим да не сме добри и според твоите думи, да не ни боли и да не скърбим. Защо пък е задължително да се тича към огъня?
Да, от личния ни ИЗБОР зависи дали ще бъдем хора или ЧОВЕЦИ !
Първо приемаме, че сме родени лоши, трябва да преминем през катарзиса на болката, за да станем добри.
,,Да, от личния ни ИЗБОР зависи дали ще бъдем хора или ЧОВЕЦИ ! " - а всъщност било много по-просто, трябва да направим своя избор.
Но затова съществува изборът. Може пък да решим да не сме добри и според твоите думи, да не ни боли и да не скърбим. Защо пък е задължително да се тича към огъня?
Да, от личния ни ИЗБОР зависи дали ще бъдем хора или ЧОВЕЦИ !
но все пак със собстевна воля и право на избор. А дали сме лоши и дали сме достойни да бъдем ЧОВЕЦИ? Когато всеки направи своя избор, ще видим... :)
Първо приемаме, че сме родени лоши, трябва да преминем през катарзиса на болката, за да станем добри.
,,Да, от личния ни ИЗБОР зависи дали ще бъдем хора или ЧОВЕЦИ ! " - а всъщност било много по-просто, трябва да направим своя избор.
И не сме родени лоши. Лошото е, че някой от нас се раждат изморени...
А искрата след тях няма как да не ни покаже пътя в тъмното....
Поздрави, Вал!
А искрата след тях няма как да не ни покаже пътя в тъмното....
Поздрави, Вал!
Има ги, има ги все още хартиените войничета. И те, знаеш ли, май вече се научиха да не стрелят... Но продължават да изгарят...
Поздрави от Вал!
Първо приемаме, че сме родени лоши, трябва да преминем през катарзиса на болката, за да станем добри.
,,Да, от личния ни ИЗБОР зависи дали ще бъдем хора или ЧОВЕЦИ ! " - а всъщност било много по-просто, трябва да направим своя избор.
И не сме родени лоши. Лошото е, че някой от нас се раждат изморени...
Лоши, добри ivoki си противоречи, а ти му помогна да се измъкне. Не че той има някакъв проблем с това да не ми отговори.
И ми обясни с какво си противореча, моля.
Ние се раждаме и с доброто и с лошото в нас, материалното и духовното. Дуализъм. Но от нашият избор зависи на кое ще дадем приоритет ..... Колкото за родените "уморени" по скоро мисля , че са мързеливи.... Имаше една книга на Хорас Маккой -"Уморените коне ги убиват, нали ?"...... :-)
А разбирането, какъв да бъдеш е възпитание и култура на индивида.
Хубави мисли Вал.....терзаещи всички ни! Поздрав.....
А разбирането, какъв да бъдеш е възпитание и култура на индивида.
Хубави мисли Вал.....терзаещи всички ни! Поздрав.....
Приемам тези твои думи, но кой знае защо ми става тъжно. Тъжно не за изгарянето на повечето от нас, а за онези войничета с дървени глави, които даже и не могат да потънат! :)
А разбирането, какъв да бъдеш е възпитание и култура на индивида.
Хубави мисли Вал.....терзаещи всички ни! Поздрав.....
Приемам тези твои думи, но кой знае защо ми става тъжно. Тъжно не за изгарянето на повечето от нас, а за онези войничета с дървени глави, които даже и не могат да потънат! :)
Няма вечност! Вариантите са много, но винаги има начало и край, а всеки край е тъжен.....
А разбирането, какъв да бъдеш е възпитание и култура на индивида.
Хубави мисли Вал.....терзаещи всички ни! Поздрав.....
Приемам тези твои думи, но кой знае защо ми става тъжно. Тъжно не за изгарянето на повечето от нас, а за онези войничета с дървени глави, които даже и не могат да потънат! :)
Няма вечност! Вариантите са много, но винаги има начало и край, а всеки край е тъжен.....
Да поспорим, всеки да изкаже своето мнение. Но в случая не е ли по-добре да послушаме тъжната мелодия на прашна цигулка от някой прашен таван и да се радваме, че сме още живи и имаме шанс да станем още по-добри?
"Изгори, за да светиш!" Спомниш ли си тези думи казани там някъде, в миналото. Аз тогава не можех да ги схвана. И сега не ги схващам и не ги приемам. Човек може да гори без да изгаря. А може и само да тлее. Всеки сам си избира - ти си го казала.
Усмивки и за теб!
Благодаря за удоволствието!
Благодаря за удоволствието!
Аз нам, че ти можеш да си отговориш най-правилно. За мен е по-важно, че тези истории са написани и ако бъдат прочетени и разбрани, ще е чудесно. И аз се питам и все разсъждавам. Защо оловното войниче скочи в една хартиена лодка и хукна да спасява балеринката? Та нали то е от олово и е много тежко и лодката веднага ще потъне! А балеринката наистина ли е искала да бъде спасена? И защо хартиеното войниче носи пушка, след като съм сигурен, че не иска да стреля с нея? Ето такива глупави въпроси. И вероятно си ги задавам защото не съм прочел и разбрал историйките правилно? Но и това не е важно, Сигурен съм, че все някой ще ги разбере и ще ги разкаже на някой друг! Ето това е най-важното.
Палих се и горях...но струва ми се,че проблемът е в огъня, който не успява да угасне съвсем, макар и покрит с пепел...дрън, дрън...пак...
Поздрави.
Още сто пъти да гориш...ти пожелавам...:):):):):):)
....
Иво, като премине човек през болка, скръб,огън...не винаги се превръща в добряк. Напротив, често става коравосърдечен, егоистичен и дори леко злобен.
Зная, ти си човек, който се стреми към душевен покой и доброта, няма лошо, ама не всички са като теб. Макар че, сега като се замисля, и ти понякога проявяваш една такава странна раздразнителност...:):)
Поздрави. :):):):):):)
Палих се и горях...но струва ми се,че проблемът е в огъня, който не успява да угасне съвсем, макар и покрит с пепел...дрън, дрън...пак...
Поздрави.
Още сто пъти да гориш...ти пожелавам...:):):):):):)
И ти ли тръгна да гориш? И да ставаш на пепел? От рози?! Я се откажи и си гледай живота. Аз също вече не искам да горя, а да си гледам живота! Нека оставим войничетата да горят по балеринките!
Благодаря за усмивките! :)))
....
Иво, като премине човек през болка, скръб,огън...не винаги се превръща в добряк. Напротив, често става коравосърдечен, егоистичен и дори леко злобен.
Зная, ти си човек, който се стреми към душевен покой и доброта, няма лошо, ама не всички са като теб. Макар че, сега като се замисля, и ти понякога проявяваш една такава странна раздразнителност...:):)
Поздрави. :):):):):):)
За което аз лично му благодаря!
който е важен за всеки от нас. Споделям написаното от Ивоки,
изборът не е в това да си добър, или лош... по-скоро е да откриеш
вярната посока, смисъла на съществуването, които да запазят искрата
след теб... и наистина трябва да минеш дори през огъня...
Разковничето е тук... "във всяка пепел останала от истински огън,
ако се разрови, непременно ще се открие все още тлееща искра.
И ако тази искра се раздуха с много обич ще лумне огън,
истински огън. Ето това е."...
който е важен за всеки от нас. Споделям написаното от Ивоки,
изборът не е в това да си добър, или лош... по-скоро е да откриеш
вярната посока, смисъла на съществуването, които да запазят искрата
след теб... и наистина трябва да минеш дори през огъня...
Разковничето е тук... "във всяка пепел останала от истински огън,
ако се разрови, непременно ще се открие все още тлееща искра.
И ако тази искра се раздуха с много обич ще лумне огън,
истински огън. Ето това е."...
Много точно си усетила разковничето, благодаря! Но има и нещо друго и това е ОГЪНЯТ. Какво ли означава "истински огън"? Огънят, с който изгаряме близки същества до нас, или огънят, с който се изпепеляваме самите ние? Не се наемам да дам отговор на тези въпроси. Нека всеки сам да си отговори...