РИБАРСКО
     /На един приятел с пожеланието да не остава
     твърде често женичката си сама, че нищо не се знае!/

Клечи рибарче край реката
и си мечтае над водата:
"Какво ли пък ще е да лапне
кукичката рибка златна?
- Пусни ме, мъжки! - тя горещо
ще моли, ще предложи нещо
като на онзи смотан дядка
и неговата бабка - патка.
Едно желание, едничко
ще си поискам - преди всичко
да хвана аз още този ден
един огромен, страшен клен,
че женичка-хубавичка чака вкъщи
и не искам тя отново да се мръщи.
И както си го пожела - стана.
Кълве, подръпва. Хоп... и лапа!
Потъва корковата тапа.
Засичай ловко! Дърпай здраво!
Огромен клен... Задръж го! Браво!"
Събужда се момчето край реката.
Вторачва се с надежда във водата,
а там заспала плувката се люшка...
Ни рибка златна, нито пък кротушка!

 

Много добре,желанията са едно, но реалността е друга:)))

Ако всички желания се изпълняваха, то щяхме да си останем без нито една златна рибка. Но по-важно е женичките ни винаги да са доволни и никога да не се мръщят! :)

Обичам рибата като храна. Но никога не съм разбирал риболовците. За да предпочетеш риболова, пред жена си.... ????? Защо живееш с нея? Коментарите с са само оправдания на слаби личности.......

Някои са напълно доволни от ситуацията, други се дразнят и от време на време удрят с юмрук по масата. Има и такива, които се правят, че не виждат... Хората са различни. Важното е да се обичат!

Единият възрастен , другият млад. Както си ловели , се заговорили за жените си.
- Ние тука си гледаме кефа , а какво ли правят жените у дома? - казал младият.
- Моята плете , чорапи за внуците.
Младия скочил и започнал да събира такъмите.
- Къде , виж как кълве , а ти с ще с си тръгваш?
-Кълве , ако ще още повече да кълве , но моята не може да плете:))))))))

Точно на място ми го припомни този виц. Така става, да знаеш! Някои разбират от плетене, други от компютри и социални мрежи, а през това време големите рибари си клечат край реките и мечтаят за златни рибки. :)

Хахахаха...бегом в магазина!
Ходила съм няколко пъти с компания за риба.Сууупер тъпо е. Щях да пукна от скука.
Ама...всеки знае себе си - риболовът е страст. Стига да не замести тази към безценния противоположен пол.
Поздрави.Много.

Отдавна не се беше вясвала насам. Радвам се да те зърна.

Отивам аз на реката, а тя гъмжи от риба: кат вода, кат риба, кат вода, кат риба. Хвърлям - вадя, хвърлям вадя. По едно време гледам - само си вадя.

Тази тема, в случая, никак не е случайна. Тя така се породи от стари случки и събития. Някои разбраха. Иначе е весела темата. Ама, никак не е лошо да си помечтаеш за златна рибка...