БОЛЕСТИТЕ НА БАЙ ПЕШО

            Понастина малко бай Пешо и отиде в ДКЦ-то. Това му се случваше за пръв път. Никога дотогава той не беше прекрачвал прага на това целебно заведение, където свещенодействаха в бели престилки жреците и жриците на Ескулап.

            Десетина бабички и старци бяха заели стратегическите пейки пред кабинета, а няколко по-млади пенсионери, с добре изгладени панталони, стояха прави настрана и с подобаваща сериозност обсъждаха лечебните свойства на лайкучката и гинко билоба... Три часа бай Пешо слуша само за болести, болести  и пак болести. Накрая усети, че и той се разболява.

            - Вие, какво? – обърна се един от пациентите към нашия герой. – Нещо бледен ми изглеждате. Да не страдате от жълтеница?

            - Жълтеница?! – изплаши се бай Пешо. – Аз да страдам от жълтеница?

            - Да, да! Имате вид на болен от жълтеница. Черният ви дроб навярно  е вече повреден. Боли ли ви?

            - Не, но...      

            - Така е винаги. Черният дроб  е много коварно нещо. Той води до повреди в жлъчката. Я чакайте да видя зениците на очите ви... Да, да! Така предполагах. Увреждане на черния дроб плюс камъни в жлъчката. Хващам се на бас, че усещате болки в кръста.

            - Понякога...

            - Ето на! Това са бъбреците! Коварно нещо... Вземайте мерки, докато е време. Мене ме свиха по-лани и досега не са ме оставили.

            Бай Пешо наистина като че ли усети някаква смътна болка в бъбреците. Досега не бяха го болели, но щом чу за коварството им, взе да потръпва.

            Непознатият пациент го изгледа отгоре до долу, завъртя подозрително глава:

-         Хич не ми харесвате, драги, хич не ми харесвате! Имате много отпаднал вид... Да усещате някакво пристягане в сърдечната област?

-  Понякога, когато се изкачвам на планина...

            - Ясно! Аритмия! Сърдечна декомпенсация! Предшественица на ангина пекторис, тоест гръдна жаба.

            - Гръдна жаба! – изохка бай Пешо.

            - Именно гръдна жаба... Много тежка и коварна болест. Жена ми страдаше от нея, но... Какво да се прави... останах вдовец. Трябва да се приема всичко, което ни поднася животът... Пиете ли?

            - Не-е...

            - И много добре! Иначе сигурно щеше да ви се обади язвата и атеросклерозата...Чакайте, чакайте! Тези сенки под очите ви... Това е нарушена обмяна на веществата. Трябва да се изследвате, драги! Страшно сте занемарили здравето си... Какво ви става... Той припадна! Вода! Вода!...
             И бай Пешо наистина припадна.

Ами ще припадне човекът , като се сблъсква с такава "вещина" - загубваш си в такива случаи и ума и думата , и съзнанието!:|

Хареса ми! Много!
Б.

Българинът освен от футбол и политика, разбира и от медицина!

Радвам се, че ти е харесало. Благодарности!

И внушението е коварна болест... Най-малкото ще вдигне кръвното, оттам бъбреците, оттам...:)
Но пък и здравната култура не е за пренебрегване. За да не стане така - "Знаеш ли какво станало - умрел мъжо на болнавата жЕна..."
Поздрави, Вал!

Хубаво си го коментирал. Поздравявам те.

боледувайте си на спокойствие в къщи. Който пие на масата не пие в аптеката. Хубава вечер и поздрав за усмихнатото писение!

Това за аптеката много ми хареса, да знаеш! :)))
Поздрави!

Много ми хареса! Болен здрав разболя...

Благодаря за прочита и коментара!

Хей, ама такава следка сатира си написал! Поздрави!:)

Хареса ми!
Поздрави за разказа.

Pozdrav i lek den jelaya...

Пожелавам ти един прекрасен ден! :) И много усмивки през него! :)

Радвам се, че ти е харесало.

Поздрави от Вал!

Вал, според мен бай Пешо е направил две грешки.
Първо, че е бърнал внимание на една мъжка клюкарка и
второ, че забравил как се лекува есенна настилка.
Да не би червеноото му винце още да не се е избистрило?

Много психологически разказ, Вал - поздрави за находката.
Хубав ден!:)))

Това си една обикновена житейска картинка. Има и малко психологизъм, ама повечето си е висене пред кабинета и слушане на болни приказки! :)))

Когато бай Пешо се съвзе беше напълно здрав. Припомни си за винцето и за ракийката. Оттогава не е стъпвал в ДКЦ-то. И е здрав, напълно здрав! Стана консултант по въпросите на дълголетието. :)

Zna4i si dobre, 6tom pi6e6 takiva ne6ta!:))))

За съжаление никак не съм добре. Надявам се да се оправя. :(

всъщност, какво е това "ДКЦ"?

Диагностично Консултативен Център

Бавно, но сигурно, светът около него придоби ясните очертания, с които той беше свикнал.
Млада лекарка и позастаряваща мед.сестра се бяха надвесили над него и дългите им коси едва не докосваха лицето му.
Бай Пешо си спомни с умиление времето, когато косите на сестрите и лекарите бяха прибрани и никакви косми не гъделичкаха добре обръснатите му бузи.
Това беше преди тридесетина години, но споменът изплува толкова ярко, че бай Пешо отново притвори очи.
Той чуваше разговорите наоколо, канеха се да го хоспитализират и умуваха каква пътека да му осигурят.
Пътеката!
Да, пътеката!
Внезапно бай Пешо осъзна, че точно пътеката му е объркана.
Защо ми трябваше да идвам в ДКЦ-то, запита се той - нима няма толкова и различни пътеки, които биха ме завели другаде?
Разтърси рамене бай Пешо, първоначално леко, а по-късно отривисто, той се изправи и с младежка походка се отправи към изхода, без да обръща внимание на смаяните възгласи на пациенти и персонал.
:)))))

На бай Пешо много , ама много, му хареса! :)))