Събота е и отново съм сам.
Стих ми се иска да пиша,
но не знам на кого да го дам.
И защо ли само въздишам?
На себе си не приличам,
може би,
защото все още обичам!
Затова ви предлагам, приятели
стих отдавна написан -
стих за всички мечтатели:

НОСТАЛГИЧНО
                       /На П.А./
Я да взема аз стола трикрак
и да седна току до поета
Там сред черен космически мрак
да поплачем за съдбата си клета.

Той ще плаче чрез мойто сърце
за изгубена вяра, надежда.
Аз сълзливо ще питам къде
пътят все пак накрая отвежда.

Ще протегнем ръце устремено
да докоснем недостъпни звезди,
а при хората все изморени
ще вали, ще вали, ще вали...

От "Задъхан път"

Вал, Музата ти е прекрасна! Знам, че винаги ще пишеш красиво и вълнуващо... И никога не си сам - ние сме тук, аз съм тук и с нетърпение очаквам всеки твой ред, за да го съпреживея с теб...
Пиши, приятелю, обичай и мечтай!
Хубав ден, ти желая!

Ситурен съм, че казваш всичко това от сърце. Радвам се, че имам такива приятели. Нека денят да бъде прекрасен и за теб!
Вал!

Не бих го написала, ако не го мислех и не идва от сърцето ми!
Щастлива съм, че мога да се докосна до душата ти, чрез поезията ти!

носталгия се разтопява и спомням си само щуротиите. Я, кажи, ти като системен пловдивчанин - с твоята тайфа промъквали ли сте се из зарешетените входове на тепетата - винаги са ме изкушавали, даже имаше едно време, когато можех да се провра през решетките, ама нямаше как да ходя чак до там сама - макар че имам смътен спомен как бяхме се намъкнали под Бунарджика с едни други откачалки - в нещо като тясна пещера. Нямаше даже прилепи.

И наистина много се радвам, че успяваш да разбираш моите писания! Някои не успяват! Вал винаги ще се радва да контактува с теб!

За тези неща толкова много мога да ти разказвам, обаче не става за коментар. Трябва ние с теб да направим нещо като общ постинг на тази тема. И все пак слушай:
По онова време живеехме в блок точно на колелото на централна гара. От едната страна Бунарджика, от другата страна Младежкия хълм, а до тях Марково тепе с цирка. Под всички тепета и сега има пещери, превърнати в бункери. Момчетата от тайфата, а и някои момичета сме обикаляли всичко, до което имахме достъп. Даже в градската градина има пещера - ти я знаеш - това е там до Мечката от камък, в дъното, до някогашно малко езерце. Най-трудно ни беше именно за тунелите, за които ти говориш - под Бунарджика. Но решетките не можеха да ни спрат. Но най-чудна е пещерата на Младежкия хълм. До статуята на Козела. Това една дупка, през която се мушкаш и лазиш чак до една друга дупка, през която излизаш. Ето там имаше прилепи. Не знам колко е дълго това лазене, но тогава ми се е струвало достатъчно, да станеш герой пред чакащите от другата страна момичета. Последният ми спомен за влизане в пещера е от около двадесетина години, когато посетихме с едни приятели заведението "Тунела" от едната страна на Стария град - откъм Католишката църква. Такава една голяма пещера беше превърната в модерна кръчма, но всичко беше отишло по дяволите - нямаше прилепи, нямаше чакащи момичета, нямаше лазене, а само цигарен дим, чалга, алкохол и момичега, ама чакащи вътре...
Та това е, питай за всичко, което те интересува.
Вал те поздравява!

Много хубави стихове, беше ми приятно! Леки почивни дни!

Благодаря ти, че ме посети и прочете моето писание. Бляагодаря за ласкавата оценка. Да са леки тези почивни дни и за теб!

Самотата е риза, която обличаме сами. Това правят само чувствителните хора. Тези, които някой е изоставил, но той тях не...

Благодаря ти!

Хубави стихове пишеш! Самотата ни кара да пишем и да изливаме съкровени неща от себе си!

Не е точно така както го казваш. Не само самотата ни кара да пишем. Една любов също може да роди стихове, едно споделено щастие, една детска усмивка, един спомен, едно утро, едно цвете... А ти никога не бъди сама - истински сама! Пожелавам ти го!

Знам го козела - имам го на снимка с момчетата ми.
А зад мечката съм влизала - в езерото имаше риби - сини и червени:)))

Как позна, точно къде съм живял? Да, живеех в оня блок, първия на булеварда "Васил Априлов". Залепен за "1001 стоки" - сега е казино. Един блок с огромен двор, с много деца, с много глъч и щуротии. Сега дворът е празен, няма деца, няма щуротии. Нашите деца вече не стоят до късно там, а са пред компютрите...
Виж ти, та ние можем да излезем познати! Аз ти казах за цирка и куцукащото момиченце - ти не ми повярва! :)))

Сега не вали и мечтата, гледам, не е изморена!

"блок точно на колелото на централна гара. От едната страна Бунарджика, от другата страна Младежкия хълм, а до тях Марково тепе с цирка."

Нали от централна гара тръгваше пътят към София, а и към морето...

А, бре за каква умора говориш? Няма умора, щом има мечта. А сега постой на сянка при мен, пийни си една студена водица и прочети малко носталгия. А пък другия път ще се посмеем! Става ли?
Поздрави от Вал! :)))

От там тръгваше пътят за София през Пазарджик! А през "Цариградкко шосе" (бул. "Лиляна Димитрова") - за морето. Сега не е така. Има околовръстно, има магистрали, има скорости и модерни автомобили.

http://www.youtube.com/watch?v=R57Iq9AhCrU

и с приятели да помълчиш не е лошо.

кво сте се разфилибелчили, бре хора :))

прогонихте дъжда :
"...а при хората все изморени
ще вали, ще вали, ще вали..."

май спомени заваляха
и на гарата ме довяха :))
или да ви гледам от Альоша
щото искам вече да съм лоша ;)

За поздрава ти благодаря! Наистина е хубаво човек да помълчи. Но да не е сам, а с приятели и със спомени. Благодаря ти!

Да, спомените заваляха,
и мислите ни се отвяха
назад когато бяхме малки
нямахме си залъгалки,
но бяхме все добрички
и обичаха ни всички!
А ти не стой там при Альоша
никога да не си ти лоша.
Всъщност само тъй приказваш
и фасони ни показваш.
Ние вече знаем всички,
че си като нас добричка.

Отново красиви стихове!
Браво, Вал!

Благодаря ти, че отново си при мен. Благодаря и за оценката.
Поздрави от Вал!

кво разправяш
слон със рими обещаваш
после носталгично се скатаваш

И без рима и със рима
слон наистина ще има.
Не му трябва камион
там за вашия купон!
Той ще танци
ще върти дупе
както беше в цирк
на Марково тепе! :)))

и пак към тепето
завъртя дупето :)))

Не иска да ми пуска слона на купона!.

това е само роля
слона чакам с нетъпение
да ни спретне представление...
я свали го от тепето
че се рони общо взето...

Този слон е много мъдър
и не трябва да го пъдиш.
А сега си лятай вече
и бъди добро човече.
Друг път не ядосвай Вал
щото можеш щеш не щеш
даже бой да изядеш!
:)))

Знам само, че винаги има ден след нощта, винаго има поне един човек, на когото да посветиш стих, ..щом умееш да обичаш.
Поздрави - много нежни стихове!

искрено ти благодаря за точните и топлите думи!

Поради мързел, не друго.
Но имаш попадения, които ми импонират много.
Пример:

"Там сред черен космически мрак
да поплачем за съдбата си клета."

Жесток си-и в двата смисъла!
Поздрави!!!

Приятелю, това е едно доста старо стихотворение, но нещата оттогава досега въобще не са се изменили. Много те моля прочети постинга - "Утрото, което ти чакаш". Сигурен съм, че ще ти допадне.
Поздрави от Вал.