Прочетен: 6282 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2017 18:08
ПРИКАЗКА ЗА ТЪЖНАТА ПРИНЦЕСА
Светът на приказките е пълен с принцеси. Има ги всякакви. И омагьосани, и глезени, и добри, и лоши. Те са навсякъде. И всички те живеят с мисълта, че са красавици. Виж, принцовете са малко по-различни. На мен ми се струват доста глуповати, след като не могат да си намерят принцеса, която да харесат и да се влюбят. Затова те се втурват да целуват що жаба намерят, или се изправят срещу огнедишащи дракони, само и само да пленят сърцата на влюбени разглезени принцеси. Да не говорим за разните зли вълшебници, баби Яги и най-разни кикимори, които се кефят да объркат работата на младите престолонаследници.
Сега ще ви разкажа за една малко по-различна принцеса. Ще я наречем тъжната принцеса. Защо тъжна? Нима една принцеса може да бъде тъжна? Е, тази беше тъжна. Истинска красавица, с коси от злато, снага като млада топола, очи смарагдови, пробляскващи с чуден блясък, големи и дълбоки. Нямало принц, който да не я желаел и да не се омае от красотата й. Но тя била тъжна. Не обръщала почти никакво внимание на принцовете, които се тълпели на баловете, които кралят и кралицата често организирали с тайната надежда все пак тяхното чедо да си хареса някой от поканените гости. А принцовете идвали всеки със своя бял кон, с приказните си подаръци, със старателно репетираните слова, но уви... Принцесата много бързо се уморявала, отегчавала и рано се оттегляла в покоите си. Скоро и самите балове се разредили, особено след като принцесата въобще не се появила на някои от тях. Усамотявала се в своите покои и не мислила за принцове, грижела се за едно цвете с чудни цветове, истински обичала цветето и вярвала, че именно това цвете ще й донесе щастие. Усмихвала се само когато поливала цветето поставено на нейния прозорец и тогава очите й заблестявали със странни пламъчета.
И все пак принцесата се влюбила. Това станало... Ама и аз! Много избързвам, но след като съм подхванал, трябва да продължа.
Това станало на един пролетен бал. Кралят го организирал с някаква смътна надежда да се случи нещо с неговата разглезена рожба. За всеобща изненада принцесата се появила и удостоила залата с дълъг проницателен поглед. Разбира се, там били всички контета принцове със своите златни облекла, на бели коне и готови поеми в чест на красивата принцеса. Но имало и нещо ново. Това нещо бил един младеж, който се отличавал от останалите с много по-скромното си облекло, открит поглед и усмивка, която се сторила на нашата принцеса истинска. Бил пристигнал на бала не на бял кон и свита, а сам, без придворни лакеи, върху едно най-обикновено дългоухо животно. Екнала музиката за първия танц и тя без да се замисля и да чака, застанала пред този момък и го поканила на танц. Танцували прекрасно, поне на принцесата се сторило, че е така. Последвал втори танц, а принцесата не се пуснала от непознатия принц. Продължили. И така още няколко пъти. В залата се зашушукало и чак тогава принцесата попитала в своя си стил:
- Принце, ще ми отговорите ли честно? Аз красива ли съм?
Момъкът не се смутил. Само се поусмихнал с усмивка, която на принцесата отново се сторила истинска. След кратко мълчание принцът прошепнал:
- Не, принцесо, вие не сте красива, вие сте чаровна. Във вас има много чар, но не сте красива. Красиво е вашето цвете, което отглеждате на прозореца си. Красив е животът, който водите, красиви са вашите мисли и отношението към това, което се случва около вас и заради вас. Красиво е времето, нежният вятър, изгрева на слънцето...пролетта. Красив е фактът, че вие сте жива...
И танците продължили.
Отдавна преминало полунощ. Принцът не избягал, не изпуснал пантофа си, за да го търсят по него. Уговорил да се видят на следващия бал, както се и случило. Отново въпросът на раздяла бил същият:
- Принце, аз красива ли съм?
Отговорът бил неизменно:
- Не, принцесо. Вие не сте красива, вие сте чаровна.
Скоро кралят забелязал дългоочакваната промяна в държанието на своята рожба. Принцесата станала весела, все по-често се смеела, постоянно искала нови балове. И на тези балове танцувала само с един принц, оня, бедният, с дръгливият кон.
Самият принц също се променил. Започнал да се чувства тъпо да отговаря само на един въпрос. Вече му доскучавало все повече и повече. Още преди полунощ знаел какво ще се случи. И логичното се случило. Той не се явил на последния бал. И на по-следващия.
Но принцесата не се променила. Тя си останала жизнерадостна и весела. Вече не вярвала на хвалебствия и възторзи, че е красива, а очаквала някой да и каже, че не е красива, а чаровна!
Много ми хареса! Хареса ми и краят, че макар и разделени принцесата е щастлива.
Чудесна съвременна история.:))
Много харесах, страхотно попадение !
Поздрави !
02.09.2017 15:49
Много ми хареса! Хареса ми и краят, че макар и разделени принцесата е щастлива.
Чудесна съвременна история.:))
Радвам се, че се е получило и ти е харесало.
Много харесах, страхотно попадение !
Поздрави !
Тази приказка беше замислена с малко по-различно развитие, но така се получи, за което не съжалявам.
Привет от Вал!
Едва ли тази приказка има нужда от продължение. Принцесата вече не е тъжна. Напротив, тя е щастлива и наистина знае колко е чаровна :)) Може би нещо може да се продължи за принца. Ще видим.
Поздрави от Вал!
Точно така е. Радвам се, че написаното се е харесало.
Поздрави от Вал!
Лека вечер, Вал!
Поздрави, скъпи Вал! Щастлив месец септември!
Лека вечер, Вал!
Но тази приказка си има своя щастлив край. Всички са доволни. Принцесата вече не е тъжна, кралят и кралицата са доволни, а принцът вече може да се мотае из много други балове и да ухажва най-различни принцеси. Всяко нещо е добро след
като завършва добре!
Привет от Вал!
Поздрави, скъпи Вал! Щастлив месец септември!
Очаквах нетърпеливо твоя коментар и не останах разочарован. Ето някои твои акценти. Счупен финал. Точно това целях и вероятно съм го постигнал. Нали знаеш как завършват приказките. Със сватба, на която присъства и разказвачът. Той е на угощението, но капчица вино и мед не капва в устата му. Затова предпочетох малко по-различен финал на тази приказка. Разликата между чаровница и чародейка. Познавам чаровница, но не познавам чародейки. Разликите, казваш, били малки. Ако героинята беше чародейка не знам какво щеше да се случи с принца. Според мен щеше да си остане гол голеничък нещастникът. Само със своя дръглив кон. И какъв принц щеше да е тогава? Не ми се мисли. А може би чародейките никак не са отрицателни образи. Заслужава си да се помисли върху това явление.
Благодаря ти, Вени, за пространствения коментар. Той помага много на Разказвача на приказки.
А септември е моят месец. Обичам го заради няколко причини. Благодаря ти за пожеланието.
Вал