Постинг
21.11.2015 08:10 -
Приказка за очи и роботи
Автор: valben
Категория: Изкуство
Прочетен: 5712 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2015 08:39
Прочетен: 5712 Коментари: 20 Гласове:
30
Последна промяна: 21.11.2015 08:39
ПРИКАЗКА ЗА ОЧИ И РОБОТИ
В прекрасния нов свят живееше едно малко роботче. Всичко го наричаха Роби. Произхождаше от средно статистическо роботническо семейство. Баща му беше един обикновен роботник и с гордост носеше името Роботяга. Роботяжка пък се казваше съпругата му. Тя беше представител на малко по-ново поколение. Весела и роботлива тя много обичаше своя съпруг и всеотдайно се грижеше за него и за малкия им син Роби. И двамата се трудеха неуморно, но не успяха да си позволят да си конструират още едно детенце. Ресурсите бяха малко, материалите и схемите скъпи, така и не се получи. А Роби беше едно прекрасно дете, добро и ученолюбиво.
Всеки ден малкото дете прилежно посещаваше училище. В него учеше и запаметяваше всичко, което умните преподаватели роботи му преподаваха. Беше отличен ученик.
Една сутрин Роби замина за училище, както винаги, сам. Той беше вече достатъчно пораснал, за да може да се ориентира в големия град и да намери родното училище. А и то не се намираше много надалече, пресичаше се само едно голямо кръстовище, но пък имаше светофари, които му показваха кога да премине през лъскавата река от автомобили. Госпожа Роботеса го посрещаше, подаваше му ръка и уроците започваха. Тази сутрин още по време на първия час госпожата зададе един доста странен въпрос. Тя попита:
- Деца, знаете ли коя е най-добрата машина?
Повечето деца я загледаха озадачено, но Роби, както винаги знаеше и веднага отговори:
- Зная, разбира се, госпожо, че зная. Най-добрата машина е светофарът.
Усмивката отново се появи върху платинените устни на Роботеса.
- И защо, Роби, мислиш, че светофарът е най-добрата машина?
Отговорът последва бързо.
- Ами защото, госпожо, светофарът е този, който ми показва правилната посока и ме успокоява със зелената си светлина. Има и още нещо, госпожо. Очите на мама, когато се радва и ме обича щом разбере, че синът й е сторил нещо добро, винаги засияват в зелено. А това означава, че и тя е една много добра машина.
За този свой отговор Роби получи поредната си шестица. Той едва изтрая да свършат часовете и когато се прибра вкъщи с гордост показа бележника си на мама Роботяжка. Тя изслуша с умиление разказа на отличния ученик, протегна ръка и погали умната глава на сина си, а очите й засияха с най-доброто зелено.
От "Приказките на Вал"
В прекрасния нов свят живееше едно малко роботче. Всичко го наричаха Роби. Произхождаше от средно статистическо роботническо семейство. Баща му беше един обикновен роботник и с гордост носеше името Роботяга. Роботяжка пък се казваше съпругата му. Тя беше представител на малко по-ново поколение. Весела и роботлива тя много обичаше своя съпруг и всеотдайно се грижеше за него и за малкия им син Роби. И двамата се трудеха неуморно, но не успяха да си позволят да си конструират още едно детенце. Ресурсите бяха малко, материалите и схемите скъпи, така и не се получи. А Роби беше едно прекрасно дете, добро и ученолюбиво.
Всеки ден малкото дете прилежно посещаваше училище. В него учеше и запаметяваше всичко, което умните преподаватели роботи му преподаваха. Беше отличен ученик.
Една сутрин Роби замина за училище, както винаги, сам. Той беше вече достатъчно пораснал, за да може да се ориентира в големия град и да намери родното училище. А и то не се намираше много надалече, пресичаше се само едно голямо кръстовище, но пък имаше светофари, които му показваха кога да премине през лъскавата река от автомобили. Госпожа Роботеса го посрещаше, подаваше му ръка и уроците започваха. Тази сутрин още по време на първия час госпожата зададе един доста странен въпрос. Тя попита:
- Деца, знаете ли коя е най-добрата машина?
Повечето деца я загледаха озадачено, но Роби, както винаги знаеше и веднага отговори:
- Зная, разбира се, госпожо, че зная. Най-добрата машина е светофарът.
Усмивката отново се появи върху платинените устни на Роботеса.
- И защо, Роби, мислиш, че светофарът е най-добрата машина?
Отговорът последва бързо.
- Ами защото, госпожо, светофарът е този, който ми показва правилната посока и ме успокоява със зелената си светлина. Има и още нещо, госпожо. Очите на мама, когато се радва и ме обича щом разбере, че синът й е сторил нещо добро, винаги засияват в зелено. А това означава, че и тя е една много добра машина.
За този свой отговор Роби получи поредната си шестица. Той едва изтрая да свършат часовете и когато се прибра вкъщи с гордост показа бележника си на мама Роботяжка. Тя изслуша с умиление разказа на отличния ученик, протегна ръка и погали умната глава на сина си, а очите й засияха с най-доброто зелено.
От "Приказките на Вал"
1.
bliz -
Приказка за Зеленото и роботи...
21.11.2015 12:15
21.11.2015 12:15
Тук се забелязва една особена роля на Зеленото.
Роботчето харесва светофара , защото зелената му светлина разрешава преминаването, то се чувства свободно, а това си е просто част от реда: премини, спри, премини, спри. Но е щастливо и може да се поучим от него, че с определена мисловна нагласа, неприемливи неща, може да се възприемат като приемливи и така, живота е по-поносим, дори може да бъдем щастливи...
А зеленото в очите на майка му - това е вече истинско, стойностно, неподправено, подчинено на закона за Обичта !
Липсват ми ОНЕЗИ коне, но и те може да си позволят да са уморени...
Хубав ден !
цитирайРоботчето харесва светофара , защото зелената му светлина разрешава преминаването, то се чувства свободно, а това си е просто част от реда: премини, спри, премини, спри. Но е щастливо и може да се поучим от него, че с определена мисловна нагласа, неприемливи неща, може да се възприемат като приемливи и така, живота е по-поносим, дори може да бъдем щастливи...
А зеленото в очите на майка му - това е вече истинско, стойностно, неподправено, подчинено на закона за Обичта !
Липсват ми ОНЕЗИ коне, но и те може да си позволят да са уморени...
Хубав ден !
Ах тези зелени очи! Сигурно ще ги сънувам...
Поздрави за чудесната приказка. Тя може да радва не само големи, но и да възпитава малките. Дай боже да я прочетат и детски учителки. Те може и да са с теменужени очи, черни или сини. Важното е да са добри!
П и е р
цитирайПоздрави за чудесната приказка. Тя може да радва не само големи, но и да възпитава малките. Дай боже да я прочетат и детски учителки. Те може и да са с теменужени очи, черни или сини. Важното е да са добри!
П и е р
ден, когато и машините ще имат чувства и ще могат да обичат. Дано доживеем до тогава.
Поучителна приказка с педагогически елементи.... Поздрав Вал!
цитирайПоучителна приказка с педагогически елементи.... Поздрав Вал!
А МАМА дали е искала да бъде Роботяжка, или Роби просто не е видял зелените сълзи в очите й...
цитирайОтново добри и толкова човечни роботчета! Чудесни са, Вал!
Чудесна е и тази роботска приказка за доброто! Да, доброто винаги е със зелен цвят, по-рядко със син:))) И никога с червен - познай какво става, когато моята домашна Роботяжка, сиамката Мими, реши да ме изгледа с червени очи!
Поздрави, скъпи приятелю - с радост за завръщането!
цитирайЧудесна е и тази роботска приказка за доброто! Да, доброто винаги е със зелен цвят, по-рядко със син:))) И никога с червен - познай какво става, когато моята домашна Роботяжка, сиамката Мими, реши да ме изгледа с червени очи!
Поздрави, скъпи приятелю - с радост за завръщането!
bliz написа:
Тук се забелязва една особена роля на Зеленото.
Роботчето харесва светофара , защото зелената му светлина разрешава преминаването, то се чувства свободно, а това си е просто част от реда: премини, спри, премини, спри. Но е щастливо и може да се поучим от него, че с определена мисловна нагласа, неприемливи неща, може да се възприемат като приемливи и така, живота е по-поносим, дори може да бъдем щастливи...
А зеленото в очите на майка му - това е вече истинско, стойностно, неподправено, подчинено на закона за Обичта !
Липсват ми ОНЕЗИ коне, но и те може да си позволят да са уморени...
Хубав ден !
Роботчето харесва светофара , защото зелената му светлина разрешава преминаването, то се чувства свободно, а това си е просто част от реда: премини, спри, премини, спри. Но е щастливо и може да се поучим от него, че с определена мисловна нагласа, неприемливи неща, може да се възприемат като приемливи и така, живота е по-поносим, дори може да бъдем щастливи...
А зеленото в очите на майка му - това е вече истинско, стойностно, неподправено, подчинено на закона за Обичта !
Липсват ми ОНЕЗИ коне, но и те може да си позволят да са уморени...
Хубав ден !
В тази малко глуповата приказка има не само едно, а цели три внушения. Ти безпогрешно си уловила едното, а именно "зелено", за което те поздравявам. Второто внушение е уловено от Пиер. Той категорично пише - "очи", а третото пък е усетено от aip55. Неговите расъждения за "машина" са доста оптимистични, но според мен неосъществими. Комбинацията от трите могат да доведат до много интересни изводи за един илюзорен свят свят, свят на "роботите". А може би такъв свят е напълно реален...
Що се отнася до ОНЕЗИ коне, на които им е позволено да се изморяват, аз знам какво ги правят. тЯХ ги убиват. Много ми е по-интересно какво се случва с уморените човеци. Вероятно те се сгушват в самотата си и вперват поглед някъде там отвъд хоризонта, към залеза.
pvdaskalov написа:
Ах тези зелени очи! Сигурно ще ги сънувам...
Поздрави за чудесната приказка. Тя може да радва не само големи, но и да възпитава малките. Дай боже да я прочетат и детски учителки. Те може и да са с теменужени очи, черни или сини. Важното е да са добри!
П и е р
Поздрави за чудесната приказка. Тя може да радва не само големи, но и да възпитава малките. Дай боже да я прочетат и детски учителки. Те може и да са с теменужени очи, черни или сини. Важното е да са добри!
П и е р
Ех, приятелю, понякога ти завиждам за сънищата!
Ето това е - ВАЖНОТО Е ДА СА ДОБРИ !
Вал
aip55 написа:
ден, когато и машините ще имат чувства и ще могат да обичат. Дано доживеем до тогава.
Поучителна приказка с педагогически елементи.... Поздрав Вал!
Поучителна приказка с педагогически елементи.... Поздрав Вал!
не усещаш ли, че ставаме все по-зависими от машините? Не знам дали ни обичат или някога ще ни обичат, но нещо ме притеснява. Много повече ме притесняват машинизираните човеци, които нещо не могат да го докарат до зелено...
donchevav написа:
Отново добри и толкова човечни роботчета! Чудесни са, Вал!
Чудесна е и тази роботска приказка за доброто! Да, доброто винаги е със зелен цвят, по-рядко със син:))) И никога с червен - познай какво става, когато моята домашна Роботяжка, сиамката Мими, реши да ме изгледа с червени очи!
Поздрави, скъпи приятелю - с радост за завръщането!
Чудесна е и тази роботска приказка за доброто! Да, доброто винаги е със зелен цвят, по-рядко със син:))) И никога с червен - познай какво става, когато моята домашна Роботяжка, сиамката Мими, реши да ме изгледа с червени очи!
Поздрави, скъпи приятелю - с радост за завръщането!
когато твоята сиамка Мими те погледне с червените си очи, ти се разтреперваш, поглеждаш към паничката с храничката и бързаш да я напълниш като не забравиш да и долееш и водичка. :)))))
injir написа:
А МАМА дали е искала да бъде Роботяжка, или Роби просто не е видял зелените сълзи в очите й...
Много ми допадна този твой коментар-въпрос. Точно така е, приятелко, Роби не само, че не забелязва зелените сълзи в очите на Роботяжка, но и не може да усети как времето през което светофарът свети в зелено все повече и по-бързо намалява за сметка на червеното...
Благодаря, че ме посети и коментира.
Вал
е и някак като написано от царска особа :).
цитирайysmivka написа:
е и някак като написано от царска особа :).
Е, това вече заслужава една преголяма усмивка! Имаш я! :))))))))))
Ето ти еволюция - в нови свят човеци няма, а създадени от тях по техен образ и подобие "рожби". Те искат да приличат на създателите си, както хората са искали да се доближат по съвършенство до своя създател. Хората са имали мотив да бъдат добри - да попаднат в рая, а към какво се стремят новите жители на света?
Хареса ми твоята приказка, Вал! Поздрав!
цитирайХареса ми твоята приказка, Вал! Поздрав!
hel написа:
Ето ти еволюция - в нови свят човеци няма, а създадени от тях по техен образ и подобие "рожби". Те искат да приличат на създателите си, както хората са искали да се доближат по съвършенство до своя създател. Хората са имали мотив да бъдат добри - да попаднат в рая, а към какво се стремят новите жители на света?
Хареса ми твоята приказка, Вал! Поздрав!
Хареса ми твоята приказка, Вал! Поздрав!
Те се стремят към Човека.
Благодаря, че надникна, прочете и коментира.
Поздрави от Вал!
Поздрави, Вал !
цитирайstela50 написа:
Поздрави, Вал !
Радвам се, че ти хареса!
Поздрави от Вал!
17.
bliz -
Понеже ти започна, аз да си довърша...
24.11.2015 12:53
24.11.2015 12:53
"Що се отнася до ОНЕЗИ коне, на които им е позволено да се изморяват, аз знам какво ги правят. тЯХ ги убиват. "
Точно ОНЕЗИ коне не могат да бъдат убити, те просто изчезват, защото са холограма на емоционалността ни, ако тя изчезне или избледнее до степен на стандартна обикновеност, то тогава изчезват и те или дочуваме понякога изненадващо чаткането на копитата им над нас, високо над нас.
"Много ми е по-интересно какво се случва с уморените човеци. Вероятно те се сгушват в самотата си и вперват поглед някъде там отвъд хоризонта, към залеза."
За някого самотата е свободен избор, коята СЪОТВЕТСТВА на потребностите му. Между самотния ъгъл и залеза стоят с лице към него всички неща, които пребързано е подминал по времето на несамотата. "Прегръща" ги и ги слива с душата си, която сега е само тяхна. Хубаво е и малко тъжно , но за да е още по-хубаво. Това продължава и е един непланиран процес , със собствен живот и чак когато те пусне - заглеждаш се към залеза.
цитирайТочно ОНЕЗИ коне не могат да бъдат убити, те просто изчезват, защото са холограма на емоционалността ни, ако тя изчезне или избледнее до степен на стандартна обикновеност, то тогава изчезват и те или дочуваме понякога изненадващо чаткането на копитата им над нас, високо над нас.
"Много ми е по-интересно какво се случва с уморените човеци. Вероятно те се сгушват в самотата си и вперват поглед някъде там отвъд хоризонта, към залеза."
За някого самотата е свободен избор, коята СЪОТВЕТСТВА на потребностите му. Между самотния ъгъл и залеза стоят с лице към него всички неща, които пребързано е подминал по времето на несамотата. "Прегръща" ги и ги слива с душата си, която сега е само тяхна. Хубаво е и малко тъжно , но за да е още по-хубаво. Това продължава и е един непланиран процес , със собствен живот и чак когато те пусне - заглеждаш се към залеза.
Завърших четеното на поредната усмивка!Мерси ,Ва!
цитирайbliz написа:
"Що се отнася до ОНЕЗИ коне, на които им е позволено да се изморяват, аз знам какво ги правят. тЯХ ги убиват. "
Точно ОНЕЗИ коне не могат да бъдат убити, те просто изчезват, защото са холограма на емоционалността ни, ако тя изчезне или избледнее до степен на стандартна обикновеност, то тогава изчезват и те или дочуваме понякога изненадващо чаткането на копитата им над нас, високо над нас.
"Много ми е по-интересно какво се случва с уморените човеци. Вероятно те се сгушват в самотата си и вперват поглед някъде там отвъд хоризонта, към залеза."
За някого самотата е свободен избор, коята СЪОТВЕТСТВА на потребностите му. Между самотния ъгъл и залеза стоят с лице към него всички неща, които пребързано е подминал по времето на несамотата. "Прегръща" ги и ги слива с душата си, която сега е само тяхна. Хубаво е и малко тъжно , но за да е още по-хубаво. Това продължава и е един непланиран процес , със собствен живот и чак когато те пусне - заглеждаш се към залеза.
Точно ОНЕЗИ коне не могат да бъдат убити, те просто изчезват, защото са холограма на емоционалността ни, ако тя изчезне или избледнее до степен на стандартна обикновеност, то тогава изчезват и те или дочуваме понякога изненадващо чаткането на копитата им над нас, високо над нас.
"Много ми е по-интересно какво се случва с уморените човеци. Вероятно те се сгушват в самотата си и вперват поглед някъде там отвъд хоризонта, към залеза."
За някого самотата е свободен избор, коята СЪОТВЕТСТВА на потребностите му. Между самотния ъгъл и залеза стоят с лице към него всички неща, които пребързано е подминал по времето на несамотата. "Прегръща" ги и ги слива с душата си, която сега е само тяхна. Хубаво е и малко тъжно , но за да е още по-хубаво. Това продължава и е един непланиран процес , със собствен живот и чак когато те пусне - заглеждаш се към залеза.
Твърде надълбоко нагазваш с този твой коментар. С много от нещата, които споменаваш мога да се съглася, но с някои - не. Всичко може да бъде убито. Злото е затова - да убива. "Стандартна обикновеност" - ето това много ми хареса. Това и мен може да ме накара да изчезна, да се сгуша и да чакам. Но какво да чакам? Може би да чуя безумния тропот на бесните коне там някъде горе, високо горе? Това ми напомня за текста на една моя любима балада на АРИЯ - "Там високо". Вероятно ще публикувам един от преводите на Valiata. Един от любимите му. Ще ми е интересно да видя как ще реагират моите читатели. Но тези неща не ги казвам аз. Аз само понякога се сгушвам и разсъждавам. Глупаво постъпвам, нали? Ех, наистина защо много неща така прибързано подминаваме...
iliada написа:
Завърших четеното на поредната усмивка!Мерси ,Ва!
Много ме зарадва този твой коментар. Зарадва ме защото си прочела моите драсканици с усмивка. В прекрасния нов свят трябва да се втурнем с усмивка. Иначе няма оцеляване, нали?
Поздрави от Вал!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол