Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2014 08:27 - Приказка за бира и евтина вафла
Автор: valben Категория: Изкуство   
Прочетен: 5990 Коментари: 18 Гласове:
46

Последна промяна: 02.08.2014 16:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА БИРА И ЕВТИНА ВАФЛА   

Това се случи преди много години, още в зората на демокрацията. Тогава на мястото на изградения в последните години супермаркет в махалата имаше един обикновен соцмагазин, в който можеше да си купиш най-разнообразни неща. По същото време в квартала се подвизаваше една личност, която всички наричаха бай Иван. Съпругата му беше починала преди години, а дъщеря му забягна нанякъде и го остави сам с едно остаряло куче и един внук – неин син, на възраст някъде около 8-9 години. Дядо Иван се грижеше за малкия Иванчо и те тримата с кучето, си живееха чудесно.

Една привечер, след тежкия работен ден, аз се прибирах вкъщи и кой знае защо се отбих в магазина. Там заварих бай Иван, разположил се удобно на една каса от бира и малкия Иванчо, който крещеше:

- Купи ми, бе дядка! Купи ми ето тази вафла!

Сочеше към една от вафлите наредени в стъклената витрина – най-обикновената и най-евтината от всички вафли поставени там. А през това време дядо Иван мрънкаше:

- А, бре , Иване, как да ти купя вафла? Та аз нямам пари да купя на себе си поне една биричка...

Стана ми тъжно и веднага бръкнах в джоба си за дребни. Посочих вафлата и казах на продавачката:

- Дай му я, ето тази...

Последваха нови писъци от страна на Иванчо:

- Как така бе, аз искам ето тази! – и посочи друга – най-скъпата, с шоколад и някакви ядки.

А бай Иван веднага се обади:

- Я да не го глезиш! Ако ще му купуваш, купи му онази, евтината, най-обикновената. То аз нямам за една биричка, а той ще избира!

Продължи да ми става тъжно. Помислих си: „Бре, как така ще ми казва какво да купя! Това си  е лично моя работа!” Бръкнах се по-надълбоко в джоба и поръчах на продавачката да даде на Иванчо най-скъпата вафла. Поръчах и една бира за Иван. Продавачката ме погледна странно, но все пак ми подаде една неотворен бира, а аз чух:

- Да не я отваря, аз ще си я взема за вкъщи!

Подадох неотворената бира на бай Иван. Той я взе с едната си ръка и бързо я скри някъде зад себе си. С другата ръка бръкна под краката си и измъкна една наполовина изпита бира и като се захили отпи блажено, след което каза благо:

- О, благодаря ти, ха, на здраве!

През това време малкият вече беше излапал вафлата и измазан до уши в шоколад изкрещя:

- Купи ми, бе дядка! Купи ми ето тази вафла!

Знаех вече към коя вафла сочи. Само се наведох и погледнах зад бай Иван. И там съзрях още две бири, неотворени и наредени до моята.

Нямаше повече какво да кажа. Вече не ми беше тъжно, напротив, весело ми беше. Прибрах се вкъщи и първото нещо, което направих, беше да си отворя една бира. А в ушите ми кънтеше: „Купи ми, бе дядка! Купи ми ето тази вафла!”

От тогава изминаха доста години. На мястото на стария квартален магазин бе построен модерен супермаркет, в който всеки можеше да си купува каквото си иска, даже и бира, и вафли, но не можеше да ги консумира вътре в магазина. Бай Иван беше останал сам. Кучето почина от старост, а малкият Иванчо вече беше осиновен от приемно семейство. Това се случи след като неговият дядо получи сериозен инсулт и продължително време се лекуваше, а Иванчо, след като не откриха майка му, беше приютен в социален дом, след което намери свое ново семейство. Всички вече бяха отписали бай Иван. Всеки казваше: „Ето, алкохолът не прощава!”. Да, ама не! Един ден бай Иван се появи – с две патерици, едва движещ се, но жив.

Една привечер, след тежкия работен ден, аз се прибирах вкъщи и срещнах главният герой от тази приказка. Не бях го срещал отдавна. А за случката с вафлите бях забравил. Та, бай Иван ме спря и ми каза:

- Каня те вкъщи. Имам нужда от помощта ти, знам, че ще ми помогнеш. А и аз имам нещо да ти връщам.

Съгласих се веднага, беше ми любопитно да видя къде и как живее. Бях се наслушал на приказки – колко беден бил, как едва смогвал да живее, как всичко разпродал, за да си набави алкохол... Още с влизането в апартамента ме лъхна самотата. В големия апартамент почти нямаше мебели. Само най-необходимото. Изненадан бях само от няколко неща. Огромният хладилник в хола, плазмата, също в хола и неразпечатаната бутилка с уиски „Джони Уокър” на масата в хола.

Дядката ми подаде една електрическа крушка и ми се примоли:

- Крушката в хола изгоря, та да я смениш... Аз не мога, не ми стигат силите... А след това ще седнем да пийнем....

Покатерих се върху масата в хола и смених крушката за минута. Стана по-светло. Аз се наканих да си ходя, но бай Иван не преставаше да бъбри:

- Сега сядай да пийнем, аз ти дължа нещо, не помниш ли? Всичко това е от Иванчо! Ти му купи вафла, нали си спомняш? Той сега е вече студент, умът му сече като бръснач...  и се грижи за дядо си... Аз сега трябва да ти върна бирата... Ама нямам бира. Ще трябва да те черпя с ракия, от онази, която вие младите й викате уиски. Става ли... А онзи номер с вафлите и бирата го измисли Иванчо.

   Не ми стана тъжно, но не ми стана и весело. Само се усмихнах и промълвих. 

- Дядка, я провери в хладилника дали няма някоя вафла за мезе, ама от онези най-обикновените и евтините...

 
От "Приказките на Вал"


Тагове:   вафла,   бира,   Иван,   иванчо,


Гласувай:
46



Следващ постинг
Предишен постинг

1. skotadix - Човешката природа...
02.08.2014 09:37
И многоточие...
цитирай
2. valben - Да, човешката природа...
02.08.2014 09:40
skotadix написа:
И многоточие...


Понякога многоточието е задължително, малко да се поспреш, да се замислиш, след което отново да хукнеш...
цитирай
3. donchevav - Мисля, че човешкият живот е точно ...
02.08.2014 10:38
Мисля, че човешкият живот е точно такъв, какъвто си го описал, Вал - пъстър, разнолик, многопланов. И ракурсите към всяко негово конкретно проявление са различни - карат ни ту да се смеем, ту да плачем, да се гневим и възторгваме...И никога нищо не е едно и също във времето, и никога не е само черно или само бяло, истинно и лъжовно, евтино и скъпо...И никога не е начало или край - просто отрязък, миг от вечния кръговрат. А това прави живота прекрасен - особено след такъв хепиенд:))) Чудесна приказка от реалността, Вал! Поздрави!
цитирай
4. ivoki - Странни, неочаквани неща се слу...
02.08.2014 11:19
Странни, неочаквани неща се случват в живота.............
цитирай
5. valben - Привет, Венета!
02.08.2014 12:34
donchevav написа:
Мисля, че човешкият живот е точно такъв, какъвто си го описал, Вал - пъстър, разнолик, многопланов. И ракурсите към всяко негово конкретно проявление са различни - карат ни ту да се смеем, ту да плачем, да се гневим и възторгваме...И никога нищо не е едно и също във времето, и никога не е само черно или само бяло, истинно и лъжовно, евтино и скъпо...И никога не е начало или край - просто отрязък, миг от вечния кръговрат. А това прави живота прекрасен - особено след такъв хепиенд:))) Чудесна приказка от реалността, Вал! Поздрави!


Сред пъстрия и разнолик живот ние понякога се загубваме. Започваме да броим бирите скрити някъде от самите нас. И започваме да сочим с пръст. А животът наистина е прекрасен! Благодаря за коментара!
Поздрави от Вал!
цитирай
6. valben - Да, понякога странни неща се случват в живота.
02.08.2014 13:47
ivoki написа:
Странни, неочаквани неща се случват в живота.............


Странни, но дали са толкова странни и необясними? И дали е необходимо да си ги обясняваме, или да чакаме да ни бъдат обяснени? А странното в тази история за мен е само това, че след толкова много изпити бири и изядени вафли от двамата Иванчовци, само на мен се падна честта да пия уиски! Може би това се дължи на крушката, която поставих на мястото на изгорялата. Между другото, тази крушка беше от най-скъпите, от онези енергоспестяващи... :)
цитирай
7. aip55 - Вал....
02.08.2014 19:52
Този дядо Иван го познавах лично с малкият и много пъти съм им давал топъл хляб, когато идвах да зареждам магазина пред вашият блок! Подсети ме за тях, но не знаех какво е станало след това. Сега разбрах, че приказката е от сивата ни действителност! Поздрав!
цитирай
8. stela50 - Приказка от реалния живот... толкова истинска...
02.08.2014 20:58
поставя много въпроси за човешката душа, за изобретателността
и дребните хитринки, които са начин за оцеляване на определен
кръг хора... и още... Странни са понякога пътеките човешки.
Хареса ми, Вал... и малко ме натъжи... защо ли...
Поздрави !
цитирай
9. valben - Да, приятелю!
02.08.2014 21:02
aip55 написа:
Този дядо Иван го познавах лично с малкият и много пъти съм им давал топъл хляб, когато идвах да зареждам магазина пред вашият блок! Подсети ме за тях, но не знаех какво е станало след това. Сега разбрах, че приказката е от сивата ни действителност! Поздрав!


Това са същите хора. Тази моя приказка този път е истинска. В нея няма нищо измислено и героите са напълно реални личности. Все още за живи и здрави!
цитирай
10. flymore - Вал, като хипнотизирана съм...
02.08.2014 21:22
Благодаря, за майсторското перо! Очаквам нова приказка...:)
цитирай
11. valben - Не, Таня, тази приказка не трябва да натъжава!
02.08.2014 22:21
stela50 написа:
поставя много въпроси за човешката душа, за изобретателността
и дребните хитринки, които са начин за оцеляване на определен
кръг хора... и още... Странни са понякога пътеките човешки.
Хареса ми, Вал... и малко ме натъжи... защо ли...
Поздрави !


Такъв е животът. А пък аз сега си мисля, че е трудно да се оцелява ако сме тъжни. Много по-добре е да се усмихнем и да промълвим: А бе, я да взема аз да погледна в хладилинка. Може пък да е останала някоя вафла. :)
Поздрави!
цитирай
12. tota - Поздрави, Вал, за истинската приказка!
02.08.2014 23:47
Познавах героите от твоята приказка. И аз един път купих вафла.
Какво ли няма в живота? Човек не знае, къде ще го отсее ситото...

И аз очаквам нова приказка.

Поздрави у дома, Вал!
цитирай
13. valben - Привет, flymore!
03.08.2014 01:14
flymore написа:
Благодаря, за майсторското перо! Очаквам нова приказка...:)


Много ме радва, че ме посети и хареса драсканиците ми. Нова приказка ли? Вероятно ще има, но след време. А ти обикаляй наоколо, надничай при мен - при мен съботата е ден за поезия или приказка. А сега все пак ще ти предложа една стара, стара вече приказка. Надявам се, че ще ти хареса.

http://valben.blog.bg/poezia/2011/05/07/prikazka-za-momicheto-s-kysata-polichka.743073
цитирай
14. valben - Много благодарности за поздравите имаш, Ати!
03.08.2014 09:21
tota написа:
Познавах героите от твоята приказка. И аз един път купих вафла.
Какво ли няма в живота? Човек не знае, къде ще го отсее ситото...

И аз очаквам нова приказка.

Поздрави у дома, Вал!


А героите от приказката са живи и здрави. Иванчо порасна и вече е студент. Така и не намери майка си. Помага на дядо си. Той пък продължава да си пийва. Ами това е животът. Ти го наричаш ситото. Да, така е - къде ли ще пресее всеки един от нас...
цитирай
15. makont - Малките хитринки понякога компенсират частично това,
03.08.2014 11:25
което животът е отнел. Много такива приказка има и повечето не са с щастлив край. Тъжно е, въпреки усмивката. Поздрави!
цитирай
16. valben - Е, Маконт,
03.08.2014 12:32
makont написа:
което животът е отнел. Много такива приказка има и повечето не са с щастлив край. Тъжно е, въпреки усмивката. Поздрави!


нека да не е тъжна тази приказка. Щом може да се живее чрез дребни компенсации... А приказки трябва да има - и тъжни, и весели!
Поздрави от Вал!
цитирай
17. benitta - Тъжно е...
04.08.2014 22:29
Живот!
Как да му се разсърдиш на стареца?! Освен всичко земно, за което разказва твоята приказка, точно от такива уж невзрачни дребни хорица, можем да научим най-значимите уроци! Аз не пропускам общуване по такъв начин, винаги има поле за размисъл.
Поздрави! ;)
цитирай
18. valben - Здравей, Бени!
04.08.2014 23:20
benitta написа:
Живот!
Как да му се разсърдиш на стареца?! Освен всичко земно, за което разказва твоята приказка, точно от такива уж невзрачни дребни хорица, можем да научим най-значимите уроци! Аз не пропускам общуване по такъв начин, винаги има поле за размисъл.
Поздрави! ;)


Много се радвам, че отново ме посети. Е, не е много тъжно, да знаеш. Този "невзрачен" човечец хич не е дребен. Много добре се оправя в живота.
А ти вече редовно да надничаш при мен - има доста неща за четене. Ще чакам твоето мнение.
Поздрави от Вал!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3505989
Постинги: 729
Коментари: 12304
Гласове: 106349
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031